Един млад господин, издокаран с кадифен маслинен гащеризон, риза и кожена папийонка. Стоеше и дебнеше. Дебнеше синът на стоножката. Беше затаил дъх, отворил леко устата си, а-ха да извика. Ръката му потрепера за миг, синът на стоножката усети напрежението във въздуха около себе си и запали мотора. Хукна див полудял да обикаля покрай леглото на младия господин. След 46 секунди тичане през сто крака, спря на място. В този момент младият господин стовари един чехъл отгоре сина на стоножката и започна да скача върху чехъла. Стоножката, покатерена на бюфета, скрита зад малка черна ваза с пауново перо, плачеше глухо.
***
Стана тъмно, слънцето угасна, звездите и луната се запалиха. Младият господин легна да спи. Майка му, седнала до него го милваше по главата и му пееше приспивна песен, с която пъдеше страшните и черни магически сенки. Младият господин, издокаран с нощница на парни локомотиви и котараци с кожени бомбета, се смееше под измислен, голям и къдрав мустак. След пет минути вече сънуваше как лети в сапунен балон нагоре, нагоре в светлото небе. Усещаше как облаците го гъделичкат по бузите. Издигна се на най-високото и една звезда го целуна по челото... Стоножката, покатерена на челото на нейния нов син, решена да го брани дори и от най-злите сенки, не мигна цяла нощ.
0 comments:
Post a Comment