Косми, игли и борче

Снощи се напих с мартини и унгарска ракия. Тази сутрин съм като кулата в Пиза, леко наклонен на една страна. Изпуших един джойнт- верният спасител от махмурлука. Точно тогава се сетих за "Косми, игли и борче".

*
Косми, игли и борче
*

Косми. И те умират рано или късно. Но преди това, те са нещо уникално. Тънки и дълги. Къдрави, начупени, прави, те влизат два пласта навътре в тялото ми и спят. Докато спят хъркат ама са твърде тихи за да ги чуя, но съм сигурен, че го правят. Докато хъркат надуват балон, който с времето може да стане доста дълъг, докато не го клъцне някой фризьор например. Та докато спят сънуват. Сънуват моето ежедневие и го пазят в паметта си. Със сигурност помнят кога съм пушил трева.

Игли. Все едно железен паметник на косъм. Конците са толкова благодарни на иглите, защото те са тяхната храна, слънце, всичко. Обаче ако нямаше игли, може би нямаше да има дрехи, а ако нямаше дрехи щяхме да си ходим голи, ей така, по косми. Обаче има игли. А някои игли даже уцелват някой косъм и вливат отрова в тялото ти. Другите игли са зелени и са на едно борче.

Борче. Помислих, че си висок зелен ангел, кацнал на земята. Ти си едно борче, а преди това просто седеше под него. Седеше под него, но не знаеше, че си там. Около теб беше пълно с игли. Зелени игли и една метална. Метална, с пластмасова рокля, пълна с наркотик. Космите ти го запомниха. След това ти умря от свръхдоза. Ти умря, но космите ти още помнеха. Там, под борчето.