Вожда Сухото Лайно

Малки прашинки, танцуващи в лъч светлина. Една от тях се отклони и падна върху китайската роза, падна в ново измерение...

Представи си нещо толкова малко, което не можеш да видиш с просто око. То от своя страна те вижда- ти за него си не просто великан, а една цяла галактика, една вселена, едно ново измерение. Нека предположим, че ти си Х пъти по- голям/а от това толкова малко нещо. Нека приемем, че Х е размерът за едно измерение, т.е. ако умножим твоята височина по Х ще получим площта на ново измерение. Например ако приемем, че луната е Х пъти по- голяма от теб, то тя е в друго измерение. Ако слънцето от своя страна е по- голямо от луната Х пъти, то то се намира в още по- друго измерение. Следователно Млечният път е в трето измерение, това, което наричаме вселена е в съвсем друго измерение. Ами ако умножим вселената по Х дали няма да се появи ново измерение? Дали това, което наричаме вселена съвсем не е "вселена" за някой друг?
Китайските рози са много тъжни растения. Когато се появи пъпка, тя естествено започва бавно бавно да се разтваря. И точно, когато се разтвори напълно не остава и една секунда върху клонката, а пада на земята, а прашинката, която стоеше върху нея вече се намира в съвсем ново за нея измерение, в една нова вселена- подът.