На първия етаж на улица Липа №38-ми бяха окачени нови оранжеви пердета. Всяка сутрин стопанката ги дърпаше. Пердетата бяха доволни, защото тя ги връзваше с панделка. Цял ден пердетата се усмихваха на хората.Всяка вечер стопанката развързваше панделката и спускаше оранжевите пердета да пазят къщата.
С годините, пердетата постепенно изсветляваха и станаха бели, и дори скъсани на някои места. Въпреки това стопанката продължаваше да ги спуска всяка нощ и да ги събира всяка сутрин. Панделката отдавна беше изхвърлена.
Една сутрин пердетата останаха да пазят не къщата, а стопанката. Повече никой не ги докосна...
С годините, пердетата постепенно изсветляваха и станаха бели, и дори скъсани на някои места. Въпреки това стопанката продължаваше да ги спуска всяка нощ и да ги събира всяка сутрин. Панделката отдавна беше изхвърлена.
Една сутрин пердетата останаха да пазят не къщата, а стопанката. Повече никой не ги докосна...
0 comments:
Post a Comment