Из " Тревопасни"

" Атина е черно- бяла котка. Тя е най- старата сред всички котки на тази улица. Минала е през какво ли не и дори познава всички живущи в квартала, както и те нея. Тя е царицата сред всички котки, котараци и котенца. Седи, не мърда, а само следи с очи околния свят. Бълхите не я закачат. Страхуват се от нея. Тя определено не е обикновена, в нея ИМА нещо... Наясно е, че щом кръвта й се бунтува, щом кипи отвътре, щом се поти и е напрегната- значи нещо в нея става. Завърта нервно мустаци и трепка нервно с дясното ухо. Започва да сумти и се съсредоточава. Премрежва с очи и вижда под кожата си. Кръвта й е бурна река, течаща с бърза скорост във вените й. Явно нещо нередно наистина се случва и нейната природа се съпротивлява. Тя е на война. Срещу какво обаче? Някъде, не на много дълбоко под нейната козина, има вътрешна раничка. Тя поема мръсотии и произвежда гной. Гнойта, срещу която кръвта се бунтува, срещу която цялото тяло е изправено.
Победа, в следствие на която се появява пъпка. Атина я натисна с нокът и всичко свърши..."