Първите автобуси мърморят бавно по пробуждащите се улици. Прозорците розовеят, огрени от зората. Хора сънени търкат очи и се прозяват, докато пътуват за работа. Хора изморени от танци и пиене се прибират, залитайки към леглата си. Чайките се носят заспали като парашути. Лястовиците са живи и мощни. Устремени към небето, те се опитват да пробият каймака.
Каймакът са облаците сутрин рано в 05:30.
Гъсти въздушни обеми, носещи се тромаво над нас като слънцезащитен крем. Бели като каймак, галещи короните на дърветата. Пръскащи въздушна роса и хлад. Пробождани от високи заводски комини. Те са каймак на върха на чаша пълна с мляко. Небето е млякото, а ние сме боклукът, който го прави да бъде с изтекъл срок на годност.
Каймакът са облаците сутрин рано в 05:30.
Гъсти въздушни обеми, носещи се тромаво над нас като слънцезащитен крем. Бели като каймак, галещи короните на дърветата. Пръскащи въздушна роса и хлад. Пробождани от високи заводски комини. Те са каймак на върха на чаша пълна с мляко. Небето е млякото, а ние сме боклукът, който го прави да бъде с изтекъл срок на годност.
3 comments:
аз съм глухарче... хихихи
Ти си чурулик!
а ти си Трътка Рамбослав!
Post a Comment