white

Ергономично доказано е, че най- добър контраст се постига черно на бяло. За това бялото реши да си заеме отреденото място, да се облече с черни букви и да се покаже. Когато излезе навън видя неща, които ако можеше би напечатало върху себе си. Видя едно оранжево тракторче, което се движеше като дебелана, огрято от нощното улично осветление. То бръмчеше наперено и бълваше къдрав дим през комина си. Същински звяр!
На следващата пресечка една от лампите не беше нормална. Ту се светваше, ту се изгасяше. Един самотник караше старо балканче и блъскаше яко звънеца. Такава врява вдигаше, че младежът от третия етаж се разсея от печатането си върху белия лист. Ядоса се и издърпа нервно листа. Смачка го и го хвърли на пода при останалите бели листи, които му заприличаха на съзвездие, разпиляно около бюрото му. Той се вдъхнови и започна да трака настървено, а онзи отвън беше идеален звънящ фон.
На следващата пресечка заваля дъжд, една вистерия натежа на клонката си и се блъсна в земята, в моментът в който падна страшен гръм. Лилавите и цветове бяха атакувани от мощни едри капки дъжд. Белият лист усети влагата. Буквите му се размиха и разтекоха...
На сутринта слънцето започна да обстрелва земята с огнените си лъчи. Белият лист, който се беше проснал гол до клонката вистерия пожълтя и се скъса от мъка. Старата дама, която живееше в голямата къща с многото вистерии на фасадата, се събуди и реши да отиде за хляб. На прага видя падналата клонка и белият, пожълтял лист. Взе ги, уви листа около вистерията, усмихна се и ги подари на мъжа си за рождения му ден.