Из " Тревопасни"

" Изгряло ясно и топло слънце и лекарите решили да изведът лудите на пикник. Поляната била средно голяма- от едната страна оградена с високи иглолистни дървета, а от другата се простирал гърбът на лудницата. Лудите пръскали щастието си, както пролетните цветя пръскат нектар за пчелите. Кучето на бялата сграда бягало, клатело си главата и се смеело. Много са интересни кучетата, когато се смеят- едни такива като човек ама не баш.
Сред лудите имало всякакви хора- племенен вожд, редакторка на списание, чистачка в училище, продавачка на мартенички, счетоводители, доценти, студент по ветеринарна медицина, един баничар и една хлебарка. Последните двама даже се залюбили. Вождът и редакторката станали добри приятели. Тя много говорела, а той стоял кротко до нея и просто слушал как му расте брадата. Та този прекрасен слънчев ден тя била възхитена от зелената поляна:
- Виж тревата! Толкова е аромтна и дъхава! Направо ме омайва, разтапя ме. Кара ме да се усмихвам безпричинно, да се търкалям на поляната и да се смея като луда. Обичам да се смея за това обичам тази трева. Усещам й силния вкус. Ти усещаш ли го? Мда, сигурно. Чуй птичките, чуй ги! Не са ли прекрасни? Искам да съм птица! Те са красиви и пеят и ходят, където си поискат. Вятърът ги духа и те просто се оставят на него. Тревата ме кара да мечтая и вече се развълнувах. Не мога да ти опиша вълнението ми в момента. Не ми пука дали ме гледа някой, знам, че говоря прекалено високо, знам. Виж, даже ще си съблека престилката. Искам да съм гола и да усетя тревата по- добре. Искам да я усетя как влиза и дробовете ми да я усетят. Ооо да! Започнах да се възбуждам!
Вождът си изпразни лулата и я напълни отново.
- Лулата ти ме възбужда! Димът, който излиза от нея се вие над главата ми и ме омайва, гали ме. Знам, че и ти ме харесваш. Знам, че и на теб ти харесва тревата. Знам, че и ти усещаш гъстия й вкус и че се замайваш от нея. Жадна съм! Целуни ме!
Тогава санитарите я прибраха, а кучето продължаваше да се хили като лудо."
ph: walter chin