мАРТ * Art Nation

Сещаш ли се за миризмата на разцъфтели люляци? Блаженна е. До това заключение стигна една мравка с изключително дълги антени, лазейки в люляковия цвят. Тя газеше и се търкаляше в ароматния прашец, а цветът се люлееше като камбанка. Мравката беше щастлива. Усмихна се и погледна към пролетното слънце. Нещеш ли, една друга мравка се намърда до нея. Усмивката й се изкриви, въздългите й антени се наостриха заплашително. Мравката- натрапник се ококори уплашено. Едно скочи върху две и го изнасили, а цветът продължаваше да си се люлее под пролетното слънце. Едно уби две като му преряза гърлото с антенките си. Сега се чувстваше още по- страхотно от преди. Лежеше потънала в ароматен прашец, гледаше слънцето, люлееше се и си похапваше от тялото на две. Ето това вече е блаженство! Даже не, това е повече от блаженство- аз съм толкова арт!- помисли си мравката и замляска още по- лакомо.
Една пеперуда забеляза мравката. Тя се погнуси искрено и запърха с крила, приближавайки се към люляка. Мравката беше потънала в блаженството си и не видя красивата надвиснала опасност. Пеперудата се изплю отгоре й и артистично запърха към съседните лалета. Горда, напудрена и арт.
Мравката се гърчеше и задушаваше от полепналите по нея ароматни прашинки. Спасителят в люляците се появи под формата на пчела, лакома за повече прашец. Тя така и не разбра, че е всмукала цяла мравка и половина. Мислеше единствено за физиономиите на останалите от кошера при вида на корема й. Ще стане за пример, ще бъде наградена, ще й завиждат, а тя ще се перчи доволно.
Медът се получи по- гъст и по- ароматен от всякога. В арт кафето го предлагаха под името Дъхавият люляков мед. Една по- дебела от дебела дама жена на средна възраст, увита в чаршаф си сърбаше кафето по най- звучния възможен начин, капеше се с Дъхавият люляков мед и се усмихваше под мустак. Знаеше, че хората я обсъждат. Чуваше как всички поклащаха глави с познатото заключение- Даааа, тя е толкова арт!

And here is the rest of it.