Пловдив майна! Велик, чутовен, разкошен, китен, чуден, накипрен, бодър, ведър и с чайки. Като видях чайките и ми стана толкова мило! Почти все едно си бях в Бургас, но в Бургас няма:
- стар прекрасен град, изпълнен с някаква вътрешна магия и топлина; всичко вътре пращи от уют и майсторлък;
- музикалният магазин на входа на стария град, до джамията; не му запомних името; вътре работят Агоп и Адом, които са извадили по две малки тонколони пред магазина и са надули The Animals, а ние танцуваме с тях пред витрината;
- Петното на Роршах- така и не разбрахме кой или какво е Роршах, а и не знам дали е толкова важно; по- важното е че бяхме вътре лице в лице с Остава, с които скачахме и пяхме; в Петното е евтино, ъндърграунд и претъпкано с уникално яки хора;
- Найлона е сборище на арт душите; вътре стават редовно литературни четения, мини концерти и т. н. , а интериорът е изваден от края на деветнайсти век... много задушевен;
- Фабрик е ново, толкова ново, че още не е отворено официално, но все пак можеш да го посетиш ;) ; звъниш на звънец, отварят ти и купона започва; яка музика и... добре де: защо в повечето заведения в Пловдив тоалетните са дупки? Май онзи чех е абсолютно прав...;
- Безистенъ е сборище на рок животни, метъли, пънкари и ей такива интересни хора; в полунощ се бие камбана, отбелязваща затварянето на заведението :)
- Плазма се оказа дупка, пълна с празни хора, които през деня посещават Макалали и тем подобни гъзарски бардаци, в които се лигавят и зяпат надуто останалите хорица; сладурченца!
- Red Eye е една къща срещу пощата и сигурно е пълна с интересни млади хора, но ме достраша да вляза;
- Калигула е чалга бардак с травестит шоу, пред който се вият хора и се бият тъпани. Точно все едно си на сватба... ама странна леко :)
- Art News Cafe на Сариева е точно до галерията й; малко и топло с черна байцвана дървесина; столовете са различни и за мен са като паметници на културата; капучиното е усмихнато, а кексът със сладко е велик; тоалетната е култова; хората вътре са разкошнички :) !!!;
- ако си богат и щедър човек и ако срещнеш дядото, продаващ колекцията си от ръчно направени дървени самолети- изкупи му я цялата!!!
Изобщо може да се издаде цял справочник с местата, които трябва да се посетят в Пловдив. Ето например сега се открива Лебовски, където ще свирят всяка седмица различни групи и формации. Джаз, електро, соул, инди... страхотия!
И като за финал на моите впечатления ще ти опиша най- чутовното и магическо място в града- краят на света. Изкачваш се в стария град все нагоре и нагоре, и по тъмно задължително. Подминаваш античния театър и продължаваш още нагоре. Стигаш до върха на тепето, където от едната страна има изоставена сграда, пред теб е нещо като пропаст с разхвърлени големи камъни, а под краката ти е целият град. Под краката ти е целият град, облян в светлини, които мигат и се разливат в блестящи реки. Вечен град, мост между древността и настоящето, излъчващ безброй снопове от електромагнитни вълни към теб, а ти ги приемаш като светлинно дантелено шоу.
Нямам търпение пак да се върна... и ако аз съм Писан, то наистина обичам този град :)
And here is the rest of it.
- музикалният магазин на входа на стария град, до джамията; не му запомних името; вътре работят Агоп и Адом, които са извадили по две малки тонколони пред магазина и са надули The Animals, а ние танцуваме с тях пред витрината;
- Петното на Роршах- така и не разбрахме кой или какво е Роршах, а и не знам дали е толкова важно; по- важното е че бяхме вътре лице в лице с Остава, с които скачахме и пяхме; в Петното е евтино, ъндърграунд и претъпкано с уникално яки хора;
- Найлона е сборище на арт душите; вътре стават редовно литературни четения, мини концерти и т. н. , а интериорът е изваден от края на деветнайсти век... много задушевен;
- Фабрик е ново, толкова ново, че още не е отворено официално, но все пак можеш да го посетиш ;) ; звъниш на звънец, отварят ти и купона започва; яка музика и... добре де: защо в повечето заведения в Пловдив тоалетните са дупки? Май онзи чех е абсолютно прав...;
- Безистенъ е сборище на рок животни, метъли, пънкари и ей такива интересни хора; в полунощ се бие камбана, отбелязваща затварянето на заведението :)
- Плазма се оказа дупка, пълна с празни хора, които през деня посещават Макалали и тем подобни гъзарски бардаци, в които се лигавят и зяпат надуто останалите хорица; сладурченца!
- Red Eye е една къща срещу пощата и сигурно е пълна с интересни млади хора, но ме достраша да вляза;
- Калигула е чалга бардак с травестит шоу, пред който се вият хора и се бият тъпани. Точно все едно си на сватба... ама странна леко :)
- Art News Cafe на Сариева е точно до галерията й; малко и топло с черна байцвана дървесина; столовете са различни и за мен са като паметници на културата; капучиното е усмихнато, а кексът със сладко е велик; тоалетната е култова; хората вътре са разкошнички :) !!!;
- ако си богат и щедър човек и ако срещнеш дядото, продаващ колекцията си от ръчно направени дървени самолети- изкупи му я цялата!!!
Изобщо може да се издаде цял справочник с местата, които трябва да се посетят в Пловдив. Ето например сега се открива Лебовски, където ще свирят всяка седмица различни групи и формации. Джаз, електро, соул, инди... страхотия!
И като за финал на моите впечатления ще ти опиша най- чутовното и магическо място в града- краят на света. Изкачваш се в стария град все нагоре и нагоре, и по тъмно задължително. Подминаваш античния театър и продължаваш още нагоре. Стигаш до върха на тепето, където от едната страна има изоставена сграда, пред теб е нещо като пропаст с разхвърлени големи камъни, а под краката ти е целият град. Под краката ти е целият град, облян в светлини, които мигат и се разливат в блестящи реки. Вечен град, мост между древността и настоящето, излъчващ безброй снопове от електромагнитни вълни към теб, а ти ги приемаш като светлинно дантелено шоу.
Нямам търпение пак да се върна... и ако аз съм Писан, то наистина обичам този град :)
12 comments:
Йехааааа, всичко звучи много яко! Струва си да почна да кроя пъклени планове за Пловдив с другите душици :D Писан-> снимката-> знаеш- > кефи-> поздрави фотографа!!!:)
Скрои си ги и се изтреляй натам. Можеш да послушаш яка музичка навсякъде в теззи места и в още други със сигурност ама за тях ще пиша след следващото ми посещение. :) А снимката- поздрави на великата MicOff ;)
Херман Роршах е роден в 1884 г. (Цюрих, Швейцария), починал през 1922. Интересите му са в областта на историята на швейцарските религиозни секти, психоаналитичната диагностика, методологията на виртуалното проективно тестиране. Образование: доктор на медицина, Цюрих 1912 г.
Днес, за да прилага в практиката си тестът на Роршах, психологът/психотерапевтът трябва да премине специален курс на обучение от минимум 2 години.
Роршах въвежда нов метод за изследване психиката на хората- тест, при който им показва петна от кафе, нямащи определени форми. Петната имат симетрична лява и дясна част (както на картинката). Всеки човек определя на какво му прилича изображението. Решаващ фактор за определяне на психичното състояние не е това, на което е оприличено изображението, а времето за отговор (над 1 минута за отговор за всяка картина може да е белег за депресия), дали картината е разглеждана под различни ъгли (ако всички картини са разглеждани под ъгъла под който са били подадени, се счита за белег за психична депресия), брой предмети, които са "видени" на изображението, дали има връзка между тях или са отделни наслагвани един върху друг образи, които иначе нямат съществена връзка.
"- Какво е това? На какво прилича? За какво ви напомня?"- това са въпросите, които психологът задава на анкетирания.
Какво ще отговори анкетираният? Колко отговора ще даде? Дали в тях ще бъде отразена само част, отделни детайли или ще обхванат цялото изображение? Дали фона ще бъде включен в отговора или не? Дали ще реагира на цвета на петното (показват се черно-бели, червени и разноцветни изображения). Кое преобладава в отговорите- животни, растения, хора или отделните им части (ръка, глава, тяло), а може би ще "има" и архитектурни изображения, паметници, или символи ? Способността да се виждат цялостни изображения, умението да се обединяват отделните части върху таблицата в едно цяло е показател за интелекта. За интелект говорят и отговорите с движение: "Две жени перат в легена", "Индианците танцуват ритуален танц". Пълна свобода на асоциациите, никакви ограничения. Взема се под предвид, че върху отговорите влияе професията на анкетирания. В теста обаче анкетираният се показва такъв, какъвто е, тъй като проявява в дадените отговори своите собствени преживявания, отношения, своето душевно състояние. В него няма правилни и неправилни отговори. Всеки вижда нещо свое- именно онова, което му подсказват неговият опит и неговите асоциации за разлятото, неопределено изображение, представено на таблицата.
Цветът е показател за емоционалното състояние на анкетирания. За отношението към цвета, следователно и за емоционалното състояние на анкетирания се съди по това, как се сменя времето за реагиране , когато след черно- бяла се подава цветна картина. Съотношението между движение и цвят определя кое преобладава в по- голяма степен у анкетирания- емоционалност или интелект, дали той умее да подчинява емоциите си на разума, кое от тях повече влияе на индивида.
Много важен показател е броят на отговорите. Естествено, ако те обединяват всички фрагменти на картината, ще бъде по-малък, а ако отбелязва всички детайли- ще бъде по- голям. В първия случай отговорите са логично разработени и говорят за интензивна и плодотворна интелектуална дейност, във втория са конкретни, хаотично натрупани . В отговорите на повечето анкетирани фигурират животни, птици, хора, анатомични или архитектурни образи, растения, рентгенови изображения, огън. Оригиналните отговори се вземат под внимание като показател на интелекта. А ако всички (или почти всички) отговори са оригинални? Не винаги. По-скоро в този случай отговорите са резултат на превзето мислене, на резонъорство (склонност към умуване и мъдруване, към дълги разсъждения и поучения). Това вече е патология.
Тестът продължава усилено да се изучава и все по-широко да се внедрява в практиката от психолози от най-различни направления. По Х. Роршах в Америка се разпределят по родове войски призованите в армията, а големите фирми анкетират приеманите на работа, по Роршах се изследват психично болните и т.н. Има институт на името на Роршах, където се води научноизследователска работа в рамките на описания тест. В научните центрове на Москва, Ленинград, Новосибирск, Киев и други отдавна тестът е включен в програмите на много психолози, които го изучават и развиват възможностите на този метод.
реших ли ви загатката...?:)
това с цветовете е мн интересно, мерси :)
какъв ферман за роршах :) аз мисле да съм доста по - кратка :)
накарай някой да ти разкаже защо "найлона" се казва така. варианти толкова, колкото и хората, които сме пили там.
много се радвам, когато някой се влюби в Пловдив.
Ама как да не се влюби човек в Пловдив?! ... разкажи твоята версия за Найлона, La :)
ееее супер Остава... си остава Остава и аз им се точих ама не стана браво на теб !!!:)
the magic city......... and my favourite -> петното на Роршарх ;) RAWRR! и ако е валяло ПРОСТООО...
към толкова много спомена ме върна....
мммммм.... lovely.
Нееее беше слънчево, топло и суууупер яко! :) lovely не ами lovely :)
Абе евала за този пловдивски пост, няма друг такъв град, толкова спокоен и нажежен с атмосфера едновременно...Виж, имал съм възможност да ходя във всички места, които си изброил, по доста пъти, и бих споделил почти същите впечатления...впечатляващо е :)
И Адом и Агоп са пичове, браво ;)
Пловдив е невероятен и такъв ще остане. Само да споделя, че моя Писан написа 2003та това на стената на музикалното училище :). Радвам се, че ти е направило впечатление :)
Ехааааааааааа, това е грандиозно откритие! Истинският ПИСАН е открит!!! Мащабно ВЕЛИКО!
Post a Comment