A Nightmare Before Christmas

Момиченцето се настани удобно в баба си и зачака притаило дъх. Сърцето и биеше лудо. Очакванията и бяха големи. Баба и отвори старата книга, избърса прахта, която се беше натрупала като снежна покривка по страниците и зачете с тих и потаен глас...

Силите на злото върлуваха навън като снежна буря и й шепнеха. Лъжеха я, ласкаеха я, приканваха я да тръгне към тях. Тя тръгна. Трябваше да намери планинския бизон и да продължът заедно към мястото. А кое е това място, тя не знаеше.

Животното изведнъж спря и повече не помръдна. Тя тръгна сама да се катери нагоре. Снегът драскаше неприятно лицето й, но тя не можеше и не искаше да спре. Някакво вътрешно предчувствие и подсказваше, че скоро ще намери мястото. Стисна зъби и закрачи още по- смело...

Отвори очи. Беше тъмно и трудно дишаше. Разбра, че има нещо на главата си. Махна го, но не стана по- светло. Намираше се в необятна черна дупка, а стъпките и отекваха заплашително. Започна да вика...

Злото ликуваше...

Любимата част от годината й бяха празниците. Любимият й празник беше Коледа. Любим, защото ходенето й по магазините беше напълно оправдано. Любимата част от пазаруването й беше маниакалната покупка на обувки... В главата й бяха само обувки, обувки, обувки...

Обу се и излезе. Този ден обаче не беше като останалите, хората я гледаха по- злобно от обикновено, блъскаха я. Колко са озверели всички помисли си тя, къде остана коледното ви настроение?

Усети тъпа болка в главата си... някой я беше ударил и сега всичко беше тъмно. Някой проговори...

Започна да пресвятква и да гърми. Зави й се свят, затвори си очите, а когато ги отвори вече се намираше в гората. Близначките се появиха хванати за ръце. Те не се усмихваха, а я гледаха сериозно право в очите. Без да си отварят устите казаха в един глас: Идвай! Хванаха я и тръгнаха навътре в гората...

Събудиха се на пейка, с гръб към морето. Не помнеха какво е ставало предната нощ, но определено са били доста пияни. Единият повръщаше, а другият чуваше странни гласове в главата си. Замаян, той стана и тръгна. Прибра се, преоблече се, събра малко багаж и забърза към кораба. Тайнственият глас го напътстваше и наставляваше...

Той продаде главата си заради нея. Искаше тя да остане жива и да бъде щастлива, но нямаше и идея, че тя е направила абсолютно същото за него...

Сега и двамата бяха напътствани от странния глас в животинските си глави и пътуваха към мястото. Щяха да се срещнат и се усмихваха...
Някъде далече от двамата се намираше мястото. Едно голямо, старо и богато имение, разположено високо в планината- дълбоко в гората. В него домакините пиеха изстудено шампанско преди вечеря, а един портрет от по- миналия век ги наблюдаваше и тръпнеше в очакване на това, което щеше да се случи...
Домакините бяха едно доста представително семейство. Мъжът беше като един супермен, жена му като мис свят, а малката им дъщеря- същинско ангелче.

Аааааааааааа... изръмжа мъжът. Жената отмести поглед от кристалната чаша шампанско, погледна към съпруга си и я изтърва на пода. Гласът и се загуби някъде дълбоко в нея. С един скок тя се покатери на фотьойла и закрещя срещу мъжа си, който се беше превърнал в лъв... от стените влизаха хора, тумби, тълпи...

Там беше мястото, а домакините бяха организаторите на тазгодишния коледен бал- без да са наясно с това. Това беше решение на великите сили, а цената за постигането му нямаше никакво значение за тях. Имението се пълнеше с всякакви хора, които знаеха, че трябва да бъдат там- все пак гласът така им говореше. Пристигнаха: балерина със свещник на главата; феята на зъбките; хор жабоци, които не спираха да се хилят с големите си усти; две близначки, които не спираха да се скубят; една жена, разпръскваща навсякъде хлебарки от устата си; гейша; мъж, нагълтал цял пакет несварени спагети...

И накрая пристигнаха и те- тайнствените гласове, които докараха по косвен път всички гости. Четири високи и красиви дами, но това го знам само аз. За всички останали присъстващи дамите бяха с размазани и неясни лица. Партито започна, а те се развихриха в една масова коледна психоза.

- Какъв е изводът от приказката, бабо? - попитало момиченцето.
- Не казвай здрасти на гладната мечка.- отвърнала спокойно бабата, усмихнала се и погалила внучката си по главата.

photos by: annie leibovitz * patrick demarchelier * daniel jackson * mario testino * gordon magnin * a nice idea every day * hedi slimane * joshua mcveity * alexey titarenko * katrin kirojood * fumie sasabuchi * daniel sannwald * u mag * cedric buchet * sol sanchez * jacob sutton * corey arnold * sofia sanchez & mauro mongiel * nathaniel goldberg * eric vally * mumblefuck

And here is the rest of it.