Из" Тревопасни"

Ключалката беше с идеалната големина и приканваше любопитното око да запремига през нея. Банята, потънала в гореща мъгла, се чудеше кога ли ще приключи това дълго къпане, ще се отвори вратата и ще си отдъхне най- накрая... все пак плочките й се бяха запотили досадно много. Жената с дългите и голи бедра продължаваше да се сапунисва и усмихва. Предстоеше и прекрасен ден. Мъжът, който надничаше през ключалката също се усмихваше, но съвсем други мисли му бяха в главата. Банята искаше да го изклюкари на дамата, която се къпеше в нея, но не можеше... Сърцето му кънтеше в ушите като камбаната на селската църква, в която беше кръстен като малък. Беше му много хубаво. Беше и много хубаво. Нямаше останала сапунка по нея, но тя реши да остане още малко под душа и да се наслади на перфектната си голота. Той също се наслаждаваше на перфектната и голота. Банята се сети, когато беше млада с какви плочки беше облепена. Стана и смешно и се развълнува. Спря водата. Той свърши. Припадна от удоволствие и препушване пред вратата. Тя си облече халата и излезе от банята. Спъна се в него. Замръзна на място. Усмивката и застина. Изтича до кухнята и все сатъра. Върна се и го заколи!
Новата украса на плочките в банята беше в червено...

And here is the rest of it.