Поредица от злополучия

И точно като в детската книжка ми се наредиха доста злополучия на главата. Тъжно, но факт. Носът ми ще ме напуска. Сигурно се питаш- ама как така? Може ли един нос да напусне собственика си? Може разбирасе! Обелил се е по краищата си и се кани да си заминава. Не издържал вече. Не можел повече да търпи миризмите на студентски стол, на кал, на киша, на душгела, който използват всички хора, които съм обичал... Успокоих го поне с това, че душгела свърши и ще купя някой друг вид. Не мисля, че му пука или поне не го показва. Май ще се примиря с тази раздяла...
Поне коремът ми е герой след тези кюфтета и тази лучена салата с лютеница и недобре сварени картофи, които погълнах в стола. Може и да не ти се вярва, но там понякога наистина можеш да уцелиш нещо свежо- различно от гнили ябълки. И все пак, когато е гадно е наистина Г А Д Н О.
Какво да кажат обувките ми? Бяха чисти до преди няколко часа. В момента се чудя бели ли бяха или кафеви... Ама за този проблем имам решение, което утре ще приложа. Вече съм си запазил едни гумени, зелени, работнически ботуши и от утре съм първа кипра с тях! Не ми пука. Току виж и дрехите ми останат чисти, а ако ботушите не стигнат се пъхам във водолазен костюм и с калта е свършено! МУАХАХХАХАА!
Ех, oлекна ми малко след този дяволит смях, но не напълно- пак се сетих за носа. Много ми е мъка, не искам да се разделям с него, няма значение, че е леко извънгабаритен- все пак си е моят нос и си го обичам! Да не съм някой носоубиец като Майкъл Джексън!
Сега сигурно ще си помислиш, че съм напълно полудял и трябва да ме затворят някъде на топло и за дълго. Ами да ти кажа- аз се предадох в лудницата сам и напълно доброволно. Отидох, платих такса за преглед и какво се случи? Както се бях оплакал преди- направо ми написаха бележка, че съм здрав без да ми направят какъвто и да било преглед и ме пуснаха да си ходя на свобода. Абе хорааааа, аз съм луд!... а скоро ще остана даже и без нос ;(

And here is the rest of it.