THEN
ОТДЕЛЪТ: Разкажете за Студентски град през 70- те години.
СТУДЕНТКАТА: Там са едни от най- хубавите ми спомени. Никога няма да забравя как се събуждам сутрин в чисто новата си стая, почуквам няколко пъти по стената и след няма и една минута Дорето вече е седнала при мен и си пием nescafe- то. Тогава всичко беше толкова спокойно. Всички живеехме един задружен живот и му се наслаждавахме до краен предел. Общежитията на месец струваха 2, 50 лв. Смешна сума- на цената на една кутийка кафе! Та стипендията ни на месец беше от по 100лв, а това бяха МНОГО пари.
В Студентски град беше чисто. Нямаше бездомни кучета. Тротоарите и пътищата бяха нови. Стаите блестяха и всяка седмица ни сменяха чаршафите с нови и изгладени. Имахме си кухня на етажа и всеки ден си готвехме по нещо интересно.
Никой не искаше да се връща у дома. А и как да иска при положение, че сега беше открил едва ли не рая. Далеч от родителското тяло, всичко ти е евтино и чисто, заобиколен си само от млади хора и забава.
Най- тъжният момент беше когато трябваше да го напусна...
... NOW
Студентски град 2008
Бездомните кучета наброяват почти броя на студентите, няма един здрав тротоар, а карнавалът.... аааа кварталът наоколо е пълен с чалга дупки, асфалтови дупки, дупки в стените на стаите, дупки във вратите на стаите, дупки по стените на блоковете... Ями в баните, от които излиза всичко що пълзи.
Коридорите в блоковете крещят на умряло. Дълги и тъмни, с изподраскани и олющени стени те канят на гости вратите, залостени зад най- железните решетки на света. Welcome to Stuttgart- надежда всяка тука оставете! И все пак има някаква надежда, че до 5- 10 години всички блокове ще бъдат ремонтирани, улиците и тротоарите подновени и калните препятствия изчезнали. Все пак Survivor е само предаване по телевизията...
3 comments:
Първите 3 години от живота си съм прекарала там - за добро или лошо, не помня нищо.
А нещата, които съм видяла вече съзнателно, не искам и да запомням. Дано да оправят някак условията, но силно ме съмнява, че 10 години ще им стигнат. :(
Има някои неща които ми липсват от Студентски. Мизерията и тука си я имам, дори в повечко...но студентски ми е свързан с последните безгрижни години на студентсването...еееех:)
5-10 години? Оптимист?
Преди 3-4 години, когато пубертета здраво се беше загнездил в мен, Студентски град беше моя спасителен пояс от родителските тела, мечтаната част от света, в която никой никога не спи, а времето е спряло, защото е ВЕЧЕН КУПОН.
Да кажеш, че отиваш в Щутгард предизвикваше завист у тези, които не можеха да се докопат до заветния квартал.
В момента пари да ми дават, не бих отишла. Имах едно гадже, което живееше там и по едно време (тази година) възобнових ходенията си. Направих грешката да почистя веднъж, когато се оказах сама, но след това се оказа, че молбата "Може ли да не влизаш с обувките, мила съм" предизвиква само очудени погледи.
Кое не разбра? Мия, обувка, може, не?
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
Ох, музата ми дойде!
Post a Comment