Тъй като сега ми е повече от студено( и не само заради времето), смятам да загрея малко обстановката и околния въздух с един по- горещ октомври. Септември не ме изкефи нещо...
Много пъти тук вече стана дума за прословутата тръпка и... ами май леко съм объркан. Според теб какво е тя? Как те кара да се чувстваш?
Според някои тръпката е просто началното сексуално влечение в една връзка или даже не връзка ами взаимоотношение между двама души... или трима, или повече... :)
Според други тръпката е даден човек, който те кара да настръхваш при вида му, гласа му и т. н. Тръпката е даден човек, без който не можеш... обичаш го.
Имам още един въпрос. Вярно ли е, че ако единият от двамата спре да обръща внимание на другия, то той не му е тръпка? Или може би му е тръпка, но не я показва и я крие дълбоко в себе си. Има ли такива хора и защо го правят, защо не показват, че мислят за другия и че той означава нещо за тях?
Аз единствено знам, че ми е студено и отивам да си тегля един горещ душ... дано не ми се налага да пия студена вода.
Като един прекрасен завършек ще цитирам гениалния Теди Москов- "Когато на хубав човек му е кофти - това е блус. Когато на кофти човек му е хубаво - това вече е чалга"
снимки от Steven Meisel за VOGUE ITALIA
And here is the rest of it.
5 comments:
Уф, така ме караш да се замисля пак. Винаги съм си мислила, че ако не показваш тръпката си, значи не я изпитваш. Но мисля, че да, има хора, които именно така действат. Тях ги наричам "особените"....
Това е блус, нали знаеш. :)
след горещия ти душ следва горещ шоколад направен от мен. 1 по колегиално :P на място наречено Mirindiba House by Marcio Kogan
=))))
mmm на това място даже бих си поживял...
Блус е и още как :)
Тръпката....
почувствах я снощи, когато излетях от леглото
и отидох да обичам.
Когато краката ми трепереха, а човека срещу мен се просълзи.
Когато не можех да вечерям, защото стомаха ми се беше свил.
И то не заради пеперудки.
Стадо слонове.
И носорози, които от време на време ръчкаха и сърцето ми.
А то, последното, явно си беше наумило в 3 часа сутринта да се състезава с разните му там кръво-разнасящи въженца, с които е вързано цялото ми тяло. Обиколката от лявата част на гръдния кош до петите, после в дясната ръка, после в главата, лявата ръка, и обратно през стартовата линия, се взимаше за по-малко от 2 секунди.
Голямо рали беше.
И най ТРЪПКАВОТО от всичко беше това, че в Световната олимпиада по лудо обичане се включиха АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ мои органи.
Ей на това му викам аз ТРЪПКА.
Е, едно малко, но важно уточнение - началото на тръпката: двата чифта очи, които се гледат на плажа и след няколко часа се оказват на кълбо в палатката. Тръпнещи.
Не знам как да коментирам след този коментар освен с БРАВО! Чак да поТРЪПнеш...
Post a Comment