Вожда Сухото Лайно 12

Има една история, която започва с едно закъсняло такси, последващо изпускане на автобус, изпускане и на следващ... чакане на старозагорската гара в ГЪСТА горещина и опасност от спукване на пикочен мехур. Такава опасност се появи, поради РЕХАБИЛИТИРАНАТА автогарска тоалетна и сдобиването й с ултрамодерен уред- автомат приемащ само монети от безценните 20ст, без които няма как да се облекчиш.

След това идва ред да се намеси автобусът Чавдар, по- известен като Чочо. Да, същият- на синьо и бяло райе. След един час споделяне на интериора с братята роми, историята продължава в Хюстън а.к.а. Хасково, и още Хаскуу.

Вожда е посрещнат и откаран до заветния Свиленград от своята тръпка- единствена, велика, гореща, голяма...

Свиленград. Китен и с много къщи, честно ти казвам! В едната от тях, на терасата, разложени- три колене допрени, три усмивки допрени и четири устни допрени...хах... МАГИЯ, БРАТ!

Още червено вино, още Яна, още прекрасни палачинки и катми, кафе в джезве, водка с турски сладолед, бири, мири, ангели, перли, вибратори, целувки, езици...

Много нещо. много мат'рял!

Историята завършва СЕГА, в леглото ми.

Вожда изказва искрени благодарности за топлото посрещане и ИСКА пак. Специални дарове дарява с дарение- целувки. Завърнах се!

Лека нощ!

And here is the rest of it.