Огън. Вечер. Всички от племето бяха около огъня и чакаха да дойде тя, да дойде новата съпруга на вожда...
Тъпани пробиваха тишината и огнени искри раздираха тъмнината... Вождът я целуна...
Тя гледаше плахо смуглите лица, които я наблюдаваха изпитателно. Шумът от тъпаните рязко се засили и тя разбра, че моментът наближава...
Той и тя, вождът и тя най- накрая бяха сами в палатката си. Още я болеше огненото петно на гърба й, което шаманът на племето и направи. Още си спомняше лицето на Тъмен Облак, когато го видя за последно, преди вождът да го убие... този спомен я болеше повече от огненото петно на гърба й...
Тя не можеше да бъде с него. Не искаше... Той я докосна. Тя се завъртя, но вождът я обърна и обгърна с голото си тяло... Мисли, хиляди черни мисли започнаха да нахлуват в чистата и като пролетна река глава.
Опита се да ги прогони и успя много лесно с образа на Тъмен Облак. Беше преди няколко вечери, когато тя седеше кротко пред огъня и слушаше шума на нощта. Тъмен Облак я галеше по главата и й разправяше приказки. Разправяше й за техните прадеди и техните магични истории. Разправяше и за далечни земи и морета. Харесваше й да го слуша, харесваше й да я докосва, харесваше й да го усеща близо до себе си, защото тогава се чувстваше сигурна и... по- силна.
Разплака се, но вождът не забеляза. Той беше прекалено зает със събличането й...
Разплака се, но вождът не забеляза. Той беше прекалено зает със събличането й...
Тя избърса сълзите и се огледа. Тъпани се чуваха в далечината. Останалите от племето празнуваха нейната сватба. Сватбата, която я уби!
Но момент, тя пак си спомни Тъмен Облак и се усети сигурна и силна. Сърцето и заби в ритъм с тъпаните на шамана. Тогава тя съзря нож да стърчи от препаската на вожда. Голям и лъскав нож с кожена дръжка от алигатор. Тя вече бе изгубила живота си и нямаше какво повече да губи, за това изведнъж грабна ножа и го заби право в сърцето си...
Тъпаните замряха. Някъде се чу женски рев, ревът на Чиста Любов...
Но момент, тя пак си спомни Тъмен Облак и се усети сигурна и силна. Сърцето и заби в ритъм с тъпаните на шамана. Тогава тя съзря нож да стърчи от препаската на вожда. Голям и лъскав нож с кожена дръжка от алигатор. Тя вече бе изгубила живота си и нямаше какво повече да губи, за това изведнъж грабна ножа и го заби право в сърцето си...
Тъпаните замряха. Някъде се чу женски рев, ревът на Чиста Любов...
8 comments:
Радваш с историйките, които списваш :))
Картинките и без това са интересни, ама така - стават още по- :))
Надявам се да е така :) Стараем се :р
Колко сте и за какво се борите :))))))
хахахахха аз и само аз, и се борим за спасението на другото аз... мн сме дълбоки днес ;)
3 часа сън, как няма да сме дълбоки :P
И ти ли имаш друго аз (аман от шизофреници). Да не отречеш сега, щото ми казаха, че истинските такива - отричат :)))
Пшшшшшш, Елфа!Това аз ти го казах!!!
Браааааат, Много Винету, много нещо бре..Изяде хляба на Карл Май, бедния човечец!!!.Ще ти казвам вече "Индианеца, който не гледаше пишещата машина като индианец пишеща машина!!!!"...Хайде, наддавам боен вик с ръка на устата и както се казва Meet the balls, meatball!
Карма, брааат, карма!
Пшшшш, Милла :))
Как пък една провокация от моя страна не пропусна бе, хахахахаха :)))
А това е яко: "Meet the balls, meatball!" :D
Пишещата Машина нададе бойна прозявка и предизвика боговете да заблъскат по стените!!
Post a Comment