Събуждам се посред нощ и решавам да замина. Събирам няколко куфара- ни повече, ни по- малко.
Обувам си червените панталони, взимам си смелостта и потеглям да те търся.Просто имам това чувство ни повече, ни по- малко, че ще те открия някъде там...
Ще съм докаран и изтупан ни повече, ни по- малко.
Ще си взема камерата за да заснема всяка крачка към теб- ни повече, ни по- малко.
За да не ме урочасат завистливи помисли, ще си пришия амулети- ни повече, ни по- малко.
Знай, че не е проблем за мен за да те открия да премина през планини и реки, и да се намокря до кости- ни повече, ни по- малко....jpg)
И когато те открия ще започна да пея една единствена прекрасна песен- нашата песен, ни повече, ни по- малко.
След това ще падна пред теб на колене и ще те помоля да бъдеш моя любов завинаги, ни повече, ни по- малко..jpg)
И знам, че ще се съгласиш. Просто имам това чувство, ни повече, ни по- малко.И знам, че ще се вържа за теб за цял живот, ни повече, ни по- малко.
И знам, че ще те обичам безкрайно много, ни повече, ни по- малко...
3 comments:
на добър път :))
Повече или по-малко тя е там и те чака....а само ако знаеш колко ще ти се радва когато пристигнеш... подобно на Луиза ( или Лотхен?????), която пристигайки на гарата при майка си, виждайки я за първи път я нацелува цялата "дори и малката й шапчица"...а ти, доколкото знам имаш една много симпатична раирана шапчица...
раирани шапки и чудеса :) Много е яко, когато ти пристигнат изневиделица любими хора... дори и да не ги познаваш face to face...
раирани благодарности към дамите :)
Post a Comment