I can' t believe, dude!

Ставам сутринта рано рано. Едвам гледам, защото пак съм си легнал към 4 сутринта след поредното парти с всичките incomming students. Отивам при Алис, която си сресва косата и едновременно с това си мие зъбите и проверява майла. Мултифункционални сме отвсякъде- особено, когато трябва да бързаме за да не изпуснем влака, а на нас двамата с нея, повярвай ми, винаги ни се налага :D
Както и да е. Хванахме го естествено в последния момент. После слязохме на някаква спирка посредата на нищото и вдишахме дълбоко от алпийския въздух наоколо, който тази сутрин беше особено силно примесен с миризмата на естествена тор. Красота! Последваха няколко километра пеш, изпълнени с много лигня от моя страна и мек английско- български. След един час поход се оказа, че е бил напразно. Аз моментално огладнях :))
Прибрахме се скапани и умиращи от глад. Бяхме, обаче, много доволни, защото преди да се доберем до общежитията решихме съвсем случайно да се отбием до BILLA. А там... там ни очакваше истинско българско сирене. Едвам повярвах на очите си като прочетох bulgarischer kase... голяма радост настана!
След прекрасния обяд, придружен с родно сиренце спах като заклан 3 часа. Към 4 следобед Алис ме събуди за да ми каже, че в 5 има една лекция на 50 американски студенти, относно глобалното затопляне и след нея... барбекю! Последното направо ме накара да скоча от леглото и да успея за 15 минути да седна във влака. За тази лекция трябваше да сме само 5-6 от чуждестранните студенти и за мое щастие аз бях последният късметлия, успял да прати името си навреме.
Лекцията започна. Набързо огледахме американския материал от студенти пред нас. На пръв поглед нищо особено. Даже повечето изглеждаха или грозни, или бавноразвиващи... но това беше само привидно и както казах " на пръв поглед".
Не знам ти като чуеш барбекю какво си представяш, но пред мен изниква картинката на поляна с огладнели студенти, точещи лиги около едно барбекю и чакащи на опашка за една пържола, като строени пенсионери за безплатни кебапчета по случай празника на града. Явно представата на австрийците за барбекю е коренно различна. Откараха ни с двуетажен автобус до един замък в стил рококо. Направо не можехме да повярваме на очите си и на това, което ни се случва. А ние бяхме едва ли не по анцузи приготвени за мръсна поляна!!!
Портата на грдината беше окичена с огромни мраморни статуи на красиви голи фигури. Отсреща езеро отразяваше светлините на замъка. Когато влязохме ни посрещнаха невиждани кристални полюлеи, абажури и рококо тапети, и.... една не голяма зала с маси, украсени по най- изискания възможен начин. Почувствах се леко смешен и не на място с моите кални кецове, но това беше само мимолетно, докато не видях отрупаните шведски маси...
Имаше 68956785390 вида салати, сосове, сирена, вурстове, кренвирши, кюфтета ( чиято кайма така и не успяхме да определим от какво месо беше направена), банани, пъпеши- жълт и зелен, огромни ягоди и сливи, грозде, кола на корем... Аз, Алис, Мануел, Омар, Джон и Ярослав бяхме в рая! Както каза Джон: Dude... I can' t believe dude! За американските ни домакини това не беше изненада. Всяка вечер имали такава вечеря, всяка сутрин имали такава закуска в отделна специална бяла зала за закуски... нищо необичайно- сладури! И както Джон каза: Аз ям толкова много за цяла седмица!
Американските ни колеги се оказаха много мили и дружелюбни хора. Всичките бяха от университета в Маями и всичките имаха нещо испанско в себе си. Имаше и много кубинци... красиви хора :) Най- приказливата от тях- Вероника, която се оказа, че е от Коста Рика и има рожден същата вечер седна на нашата маса. Бяха и организирали изненада- истинска торта сахер с малко ягоди отгоре за украса. Добре, че седна до мен... :))))))))))
След прословутото " барбекю" ни организираха набързо една разходка из 17ти век, изпълнена с огромни и пищни картини на забравени и не чак толкова художници, из библиотеката, изпълнена с тайни входове и стълби.... намерихме и един български речник! Много мило! Последва мазето или " парти мазето". Там вече се вихреше парти. Някои показваха завидни танцови способности. Аз се присъединих към групичката чернокожи, които показваха стъпки на фона на Billy Jean. Тази нощ бях истински негър!
По- късно се отправихме към центъра на Залцбург за салса парти. Стефани и Вероника бяха отлични учителки по салса за мен. Останалите момчета ми завидяха чак малко ама кво да се прави... тази вечер бях истински латино мачо!
След прекрасните и горещи ритми на салса и меренге отидохме в една дискотека. Там заварихме една австрийска мома да прави свирка на някакъв младеж, докато приятелят й е в тоалетната. Интересно беше... имам предвид- тя смени 5 или 6 партньора за една вечер. Ей тва се казва машина! Към 2 сутринта решихме да се върнем в парти мазето. В нашата кола обаче оставих да се качи рожденичката Вероника и аз осатанах сам с няколко амеркинци, които до сега не познавах. Те решиха да се върнем пеша. Беше страхотно. Габриел си събу токчетата, а едното момче, с което по- късно си говорехме за седмата част на Хари Потър, по случайност беше обуло два чивта чорапи и сподели единия с нея. И такам аз, Габриел с рокля и бели чорапи, момчето, на което всички викха Оscar Fucking Wild, Каролина и един метъл се отправихме към замъка. Изкачвахме каменни стълби украсени с огромни змии, радвахме се на нощен Залцнург, обсъдихме хаус партита в Маями, които повярвай ми не са за изпускане... След 5 минути вече пеехме The world is mine на David Guetta, след още 5 Оскар започна с бийтбокс и след още 5 минути тичахме по една поляна. Рокли, токчета и луди хлапета разбиха на пух и прах тишината в околията. Каролина се измори и започна да се търкаля в тревата. След като и направихме фотосесия и след още няколко поредици от по 5 минути стигнахм до замъка. Партито продължи до 4 часа сутринта, а преди това успяхме да се заключим. Настана кратка паника, но вратата се отвари бързо бързо... Танци, песни в тъмно парти мазе!
Навръщане Омар трябваше да се скрие в багажника на колата като най- дребен измежду нас, тъй като бяхме повече от разрешеният максимум и ако ни спре някой Ein, Zwei, Drei Polizei- тежко ни!
БЕШЕ THE BEST DAY EVER!
P.S.: Извинявам се за дългия пост..., но беше НЕВЕРОЯТНОООООО...