"... Чистият въздух ми се отрази много добре. Лекият вятър направо ме побърка от кеф докато чаках останалите да се оправят за предстоящото трипче в гората през нощта. Тази гора не беше като другите- започваше от най- обикновен парк с алейки и се превръщаше постепенно в истинска гора в градски условия с кози пътеки. Луната осветяваше пътят и ни водеше все по- навътре и по- навътре. Отнякъде долитаха непознати и странни звуци, но никой не им обърна внимание. Всички се наслаждаваха на свежия планински въздух, на нощната красота, на огромните и величествени борове между, които се провирахме като призраци. Имаше и светулки, и прилепи, и бухали, и... накрая стигнахме до един изоставен строеж на някаква хижа. Решихме доволни и изпълнени с авантюристичен дух да влезем вътре, като преди това трябваше да преминем през море от вълнясала трева. Представих си истинското море... вълните... чайките... Някой си запали фенерчето, от което блесна дразнеща светлина. Тухлите по стените си стояха непокътнати, чакащи някой да ги замаже и да си окачи картината на тях. Подовете си стояха без паркетът, с който трябваше да са покрити и без мекият килим върху него. Ние си стояхме спокойни и любопитни докато не се разтресе нестабилната земя под краката ни и не усетихме цялата мощ на внезапното земетресение..."
1 comments:
eeeeeeehh......... good chak mi se iskashe da bqh i az tam. drygiq put kato hodish da mi obadish ;)
Post a Comment