10- те най- тъпи текста в българската поп музика

10. Ирина Флорин- Цвят лилав

Ще посрещна изгрева сама,
ще докосна слънчева искра
и ще скрия в дланите роса,
за да пия през деня.

Още в първия стих лирическата героиня заявява намерението си да посрещне изгрева - ритуал, който ни отвежда или към традициите на Джулай морнинг, или към практиките на дъновистите.

Четвъртият стих обаче е леко смущаващ - "за да пия през деня". Кой пие през деня, при това сам? Единствено алкохолиците. Нека видим какво се случва по-нататък:

Ще приема залеза с тъга,
ще запазя дневна светлина
и ще скрия в себе си сълза,
за да пия през нощта.

Опасенията ни се потвърждават. Лирическата героиня кърка не само през деня, но и през нощта. Затова съвсем логично в припева се появяват и халюцинациите й:

Аз съм само цвят лилав -
люляк съм, люляк съм.
Аз съм само цвят лилав -
теменуга съм.

Тук и най-добронамереният слушател ще се запита: е, добре, аджеба, какво си в крайна сметка? Люляк или теменуга? Очевидно в текста става въпрос за тотално раздвоение на личността вследствие на алкохолния делириум.

9. "Каффе" - "Пак там"

Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам.
Там съм, пак там, по-добре да съм там.
Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам.

От този поетичен напън научаваме, че лирическият герой по някаква причина е останал пак сам, но това не му пречи. Може би в този момент той е открил предимствата на мастурбацията пред класическия секс - хем е по-хигиенична, хем е по-евтина, хем не си късаш нервите.

От втория стих обаче става ясно, че човекът е "пак там". Къде е това "там"? Очевидно е някакво място, което не е удобно да се назовава. И в което човек ходи сам. Демек - в кенефа.

Значи може да става въпрос за мастурбация, но може и да се възпява обикновената голяма нужда, при която човек е "пак сам" и "пак там".

8. Камен Воденичаров - "Едно кафе без кофеин"
Едно море, приятен бар,
вълшебен звук, танцуваме.
Едни вълни, игрален филм
със хубав край, едно кафе... без кофеин.
7. Лилана - "Невинна"

В българския фолклор терминът "невинна" е синоним на "девствена" - нещо, което Лилана със сигурност не е, но това не й пречи да възпява времената, в които хименът й е бил цял и непокътнат. Ето какво се случва в тази драматична изповед:

Събличам всичко, но не знам защо
остава толкова горещо в мислите ми...

Още в първите два стиха Лилана заявява гражданската си позиция по най-сериозния съвременен проблем - глобалното затопляне. Героинята й е съблякла всичко, но жегата я мори. След това публицистично въведение веднага е посочена и причината за страданията на младата певица:

О, бейбе, това е твоя вина!О, бейбе, става ми горещо така!

Защото, о, бейбе, ме караш да правя това!

Изглежда, че "бейбе" е някакъв сексуален душманин и вследствие на действията му логично идва сърцераздирателният припев:

Такава ли съм, не, не съм,
така се получава, но невинна съм.
Такава ли съм?

Именно в тези редове Лилана задава най-важния си екзистенциален въпрос: "Такава ли съм?" Този въпрос е неясен. Каква "такава"? Ако се върнем към заглавието "Невинна" (разбирай "девствена"), можем да допуснем, че истинският въпрос е "Такована ли съм?". Тази хипотеза ни дава ключ към истинската драма в текста - "бейбе" е подгрял нашето момиче, но не е свършил работата докрай и е оставил Лилана на сухо. Лошо!

6. Теди Кацарова - "Бельо от кадифе"

Теди Кацарова влиза в класацията с едно материалистично парче, възпяващо аксесоари от облеклото. В този смисъл "Бельо от кадифе" продължава традициите на старата градска песен "Червената ти връзка, Ленче ле, сърцето ми пръска".

Но ако нашите деди са били пуритани и са възпявали само червени връзки, Теди Кацарова е много по-дръзка и не се бои от директната еротика:

Бельо от кадифе,
карирано бомбе,
когато видя те,
сърцето ми ще спре!

По всичко личи, че обектът на желанията на Теди Кацарова се е явил пред нея само по бельо от кадифе и карирано бомбе. Този екстравагантен дрескод наистина е развълнувал лирическата героиня, макар че бельото от кадифе не е особено хигиенично.

То запарва, затова е по-добре да не се подвеждаме по еротичните фантазии на певицата, а да заложим на класическите памучни боксери.

5. Ан Джи - "Еректус"

Между еротиката и порното има само една крачка и Ан Джи не се поколебава да я направи с предизвикателното си парче "Еректус":

Не, не спирай,
цяла нощ си мой.
Не, не спирай
само ти и той.
Не, не спирай,
гледам твоя вид
и възбуда в моя вид.

Вече е ясно, че лирическата героиня е изпаднала в състояние на тежка сексуална абстиненция, характерна за войниците на наборна служба.

4. Антибиотика - "О, не" Не мога да правя онези неща, които толкова много си искам. А искам толкова много неща, не мога, а толкова много ги искам. Обичам да правя, обичам да искам Искам да мога да обичам искам Правя да обичам, обичам да мога Но днеска не мога, не мога, не мога. По всичко личи, че лирическата героиня е сполетяна от месечния си цикъл, който й пречи "да може да обича" с цялото си същество. Така мераците й остават незадоволени поради прищевките на природата. Е, как да не грабнеш перото и да не излееш мъката си? 3. Нети- Луната спи Този текст е възторжен триумф на поезията над здравия разум: Луната спи безплътен призрачен сън. Луната спи - космическо видение. Луната спи - брилянти светят навън. Луната спи, Луната спи. Луната спи, а някой краде птици, друг - рисува очи съвсем тихо Луната спи, а паяк плете сноп лъчи Луната спи. Забележете: "някой краде птици". За какви птици става дума? Вероятно са кокошки или мисирки, тоест птици, отглеждани със стопанска цел, иначе защо ще ги крадат? 2. Мария Илиева- Нищо Искаш да имаш, но нямаш можеш да искаш да имаш можеш и всичко да имаш, ако нямаш. Мен ако нямаш, значи нямаш нищо. Текстът явно е адресиран към някакъв алчен тип, който робува на материалните ценности. Той очевидно е близък на певицата, защото тя му говори на "ти". Лирическата героиня обаче не се поддава на провокацията и директно заявява на натрапника, че неговото богатство е изградено на фалшиви основи, защото "мен ако нямаш, значи нямаш нищо". Изводът е, че нито един българин не може да се смята за истински богат, ако не е имал Мария Илиева. 1. Графа - "Глава" Безспорен шампион сред тъпите текстове е шедьовърът на Графа: Глава Вчера имах дълга коса, днес имам къса коса, утре ще бъда с гола глава, вдругиден не знам. Вдругиден ще имам ли... глава, глава, глава, глава, глава, глава не знам дали ще имам... глава, глава, глава, глава, глава, глава. Не знам дали ми трябва... глава. В крайна сметка оптимизмът побеждава и Графа заявява, че дори да загуби главата си, това не е чак толкова лошо, защото не е сигурен дали му трябва "гуава". И наистина, ако съдим по текстовете му, глава въобще не му е нужна. Повече в netinfo или в октомврийския брой на списание max