Из " Тревопасни"

"... Пак се направих на нищо! Едно ми е замаено такова, някакви блещукащи светлини премигват някъде напред и ме дразнят. Обръщам се назад. Морето. Вълните. Лунната пътека. Хуквам към водата и тя се разбива в краката ми. Усмихвам се и продължавам. Сякаш се нося някак отгоре, замечтано и решително. Вече съм влязъл до кръста и вълните пръскат лицето ми. Пак се усмихвам и се наслаждавам на освежаващия, изпълнен с живот момент.
Гмурвам се. Солената вода е навсякъде около мен. Изпушилата ми глава получава нов прилив на енергия. Привиждат ми се светещи розови медузи. Красота и половина.

Вече водата ми е до врата. Усещам мекия бриз по бузите си. Чайки кръжат над мен, а над тях луната строи своята сребърна лунна пътека, която аз се опитвам да догоня... доплувам. Обръщам се назад и виждам размазания пейзаж на неуморимия град. Не ми харесва. Пак гледам напред, напред към луннаата пътека. Гмурвам се за последно. Усещам водата, усещам я как навлиза навсякъде в мен....
... чувствам се прекрасно! Стигнах лунната пътека и повече никога няма да изляза от нея..."