Август

Повечето българи като чуят август и като асоциация веднага им изкача в главата " почивка", " отпуска ", " море"...
Аз като чуя август и се сещам за едно леко по- бурно море от това през юли, за задръстванията по централните улици от народ и по магистралата от коли, за многото чужденци около нас, за плажовете, за нощните морски партита и секса на плажа, за дългите вечерни разходки край морето и в морската градина....

Като бях малък ходихме през август на юг... ама наистина много на юг- почти до Турция. Варвара, Ахтопол и Синеморец бяха наша територия. Нудистки и девствени плажове, скали и голи хора, вълни и пясък навсякъде около нас. Сутрин се ставаше рано и се отиваше на плаж. На обед се събирахме под асмата на шарена сянка около голямата, отрупана с огромни зеленчуци селска маса, а след следобедния сън ходехме отново на плаж, но не на този от сутринта, а на някой друг. Много от вечерите бяха посветени на нестинарските танци. От някъде се дочуваше, че през нощта до гората ще има от тези магически и приказни танцьорки и ние всички се втурвахме натам с треперещи от вълнение и възбуда детски сърца. Всичко беше наистина като в приказка. Огънят, а след това въглените и босите и нежни женски крака, беснеещи отгоре. Очите на диви животни проблясваха на светлината от разгорялата се жарава, а в далечината, дълбоко в гората- до малкото поточе спеше още по- малкият параклис на Свети Илия. На денят посветен на светеца беше забранено да се влиза в морето, защото то взимало много млади хора казваха възрастните баби, клатейки тревожно главите си, насядали като на представление пред къщите си.
Колкото и да обичам април, август винаги ще е в сърцето и в спомените ми...не случайно той е наречен "божественият" месец.