" Трябваше да си мисля за депресията, за отминалите мигове, за края на любовта... но не го направих. Лежах на някаква страхотна зелена полянка и вдишвах пролетния аромат на цъфнали овошки и цветя. Някаква странна птица постоянно се обаждаше и простенваше едно дълго У....... У! ... Беше ми хубаво, чувах как вълните се разбиват в пясъка и нощната песен на чайките. Усещах звездите над мен толкова близко, колкото никога до сега. Лек и прохладен бриз рошеше косъмчетата по тялото ми и ме гъделичкаше безсрамно. Усмихнах се и го видях.. видях лицето... и после отворих очи. Все едно някоя объркала се вълна ме беше заляла. Лежах и не можех да позная собствената си стая... "
0 comments:
Post a Comment