ИЗ " Тревопасни"

... мъгла. Дочува се звън от стар телефон- от ония с шайбите. Срещу мен някакви размазани образи ми се хилят. И аз се усмихвам. Летя. Усещам се толкова лек. Ако излезе по- силен вятър сигурно, ще ме събори.Нищо, аз пак ще си се усмихвам. Някой ми казва, че съм неадекватен... майната му! По- адекватен не съм бил сякаш от години. Забелязвам всякакви подробности около мен, които до сега не са ми правили впечатление. Ебаси яката роса... и как блести само на слънцето! Все едно някой си е разсипал диамантите по тревата тази сутрин. Отново някой се смееше. Много е заразителен чуждият смях да знаете. Вървя, т. е. летя и се заливам от смях. Заобиколен съм от невиждана до сега красота и радост. Тази мъгла започва все повече и повече да ми харесва.... ммм да имаше сега един шоколад или не, по- добре едно шише вода. Не знам, но май имам някакъв проблем с езика си.Усещам, че става троен и устата ми пресъхва... жаден съм... няма ли кой да вдигне скапания телефон?!