FVNKY*COLOVRS

1. СБОГУВАНЕТО

Това никога не му се беше случвало досега.Намираше се не там ,където обикновено друг път се намираше.Беше се разсеял,ощипа се и отново се загледа в момичето,което кротко плачеше срещу него.Попита я защо е толкова тъжна,но тя не му отговори.Тои разбра,че тя изобщо не го вижда.За първи път в живота си се чувстваше така-толкова безпомощен.Искаше му се да може да и помогне по някакъв начин.Изведнъж красивото и лице,покрито с воал от сълзи, се изкриви в някаква грозна гримаса.Отвори леко устата си и попита Господ с какво е съгрешила майка и че трябва така жестоко да бъде наказана.Тя се изправи и тръгна към него.Той си помисли,че най-накрая го е забелязала.Усмихна и се и тръгна към нея.Тя също му се усмихна и двамата се прегърнаха.Започнаха да се въртят и въртят,и въртят…..

***

Слънчогледите го изпратиха с поглед.Слънцето го заслепяваше и той,препускащ,се обърна за последен път да се сбогува със своята къща.Още можеше да се различи в далечината пълничкият силует на баба Дора.Горката женица,цялата почервеняла от плач стоеше разтреперана и махаше ли махаше.За първи път в живота се разделяха,а тя даже не знаеше къде отива той.”Какво става?Защо ме оставиха?”-питаше се старицата и от големите и лешникови очи се ронеха бисерни сълзи.

Той изчезна от погледа и.Дора и Рош,една стройна и красива авганска хрътка,се прибраха в притихналата къща.Един грозен черен облак закри слънцето със своето наметало и всичко наоколо замря тъмно и самотно.Старицата затвори прозорецa,от който нахлуваше внезапен студ.Цареше мъртва тишина.

-Съвсем сами останахме Рош!-проплака тя и погали красивото куче.

-Не съвсем.-изведнъж и отвърна един смразяващ дъха ,гробовен глас.

Жената се обърна уплашена и потърси с поглед кой е човекът,който й говори.Щом го видя,Дора остана на място.Пред нея се бе изправил един ужасяващо страшен мъж.Висок,слаб,с бяла кожа и дълга оредяла бяла коса до земята.Огромни прозрачни нокти излизаха от пръстите му и се виеха на спирали под тях.Погледите най-накрая им се срещнаха.Празни,мъртви,грозни,бяха очите му,а от тях се носеше смъртта.

Черният облак се умори да крие блестящото слънце и заплува надолу по небето.Студът изчезна.Птичките запяха своята блажена и приказна мелодия,в която пчелите се включваха от време на време,хванали под ръка кошнички с пресен мед.Един топъл лъч се плъзна по слънчогледите и продължи към самотната къща.Блесна в затвореният прозорец и освети стаята,в която Рош скимтеше жално и обикаляше лудешки около вкаменената Дора.