Арт. Изкуство. Това е нечие виждане за действителността представено посредством художествени образи. Когато човек прави литература, музика, театър, живопис, скулптура, балет, опера и т. н. - той е способен да направи изкуство. Една от главните цели на изкуството е то да бъде споделено, да бъде показано по някакъв начин. Благодарение на своите умения и въображение, човек постига много и сътворява един нов свят. Изкуство. Арт.
Според Библията Господ е създал света за 6 дни. Той е създал човека по негов образ и подобие. Следователно той е творец. Следователно той е човек на изкуството.
Казват, че хората на изкуството са извисени или че вятър ги вее на бял кон. Казват за хората на изкуството, че са над нещата. Те са странни, грациозни, грозни, красиви, брадати, космати, гърбави, дебели, слаби, ниски, високи, пияници, наркомани. Най- важното им качество е така наречената дарба. Талантът. Те са просто арт.
Съществуват творци и критици. Творците създават, раждат изкуство, а критиците го обсъждат, критикуват. Творците са арт, но често и критиците наричат себе си... арт. Защо? Даже се случва критиците да парадират със своята извисеност. Те обикновено са много над нещата. Те не летят просто в облаците- те са самите облаци, те са създали облаците, те позволяват на облаците да са облаци...
И все пак е хубаво да ги има и двете страни на монетата. Критиците могат да дават стимул, да накарат твореца да бъде творец. Те нацелват много добре слабите места на едно произведение на изкуството. Те знаят кое е хубаво и кое не, но не винаги го показват. Много често налагат масовия вкус на народа и отричат новостите и изобретателните творби. В свят като нашия много често се случва критикът да е по- могъщ от твореца, той да създава и да убива творци.
Аз критикувам, ти критикуваш, ние критикуваме. Съзнателно и несъзнателно. На някои това им е ежедневие. Събуждат се сутринта с желание да разкритикуват, да мърморят, да провалят деня на даден човек. Аз съм критикуван, ти си критикуван, ние сме критикувани. Критиката е отрицателна и положителна, но най- положителната е самокритиката. В България всички сме изпечени критици. Всеки разбира от всичко и коментира, и се ядосва, и се подиграва, и съди. Кои са творците и колко са те?
В България е пълно с хора на изкуството, които искат да творят, които имат много идеи. Пълно е с хора, на които най- голямата им мечта е техен проект да види бял свят. Тези хора нямат достатъчно пари. Тези хора не познават правилните хора. Някои от тях не са достатъчно грамотни, но всички те са горди и не се продават. В България понякога е достатъчно да преспиш с даден човек и вече си върха, вече си в играта. Това не е само в България естествено. Какво правя аз сега ли? Критикувам.
В България всички сме арт. Тук всички сме над нещата и разбираме от всичко. Тук е достатъчно да носиш пончо и вече си арт. Тук е достатъчно да отидеш на дискотека в завод и вече си арт. Тук е достатъчно да си вържеш пакистански шал и вече си арт. Тук е достатъчно да си говориш сам и вече си арт. Тук обаче наистина е бъкано с артисти и хора на изкуството, които разбират и които ако още не са станали популярни, то един ден ще станат. Някои от тях не искат популярност, което пък им прави чест. Те пак са си арт- колкото и да не харесват това определение, този етикет.
Когато тръгнеш по някоя улица- огледай се. Арт хората са навсякъде в нашата АРТ НАЦИЯ.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.
The images on FUNKY*COLOURS are excavated all over the www. I use them to provoke your feelings and thoughts as well as mines. Click on the pictures and it should lead you to my flickr profile where you could see the name of the author of it - but if I happen to violate any copyrights you might have, please do not hesitate to contact me and I will remove the picture. Take care, put the smile on your face, try to walk in my shoes and be happy! FUNKY*COLOURS loves you!
