просто

Първи етаж. Отворен прозорец. Вътре момиче се кълчи и друса на дива чалга. Шести етаж. Някой се изхрачи. Не обичам люти чушки, но за сметка на това обичам печени и червени. Имаше много приятно тайно парти снощи. Момиче с очила с рогови рамки без стъкла. Алис каза, че са сякаш онези клоунските с носа, но не знаела защо. Аз казах, че може би просто заради носа на момичето.. и все пак ми се искаше да я целуна. Имаше интересна усмивка. Милица спечели конкурс и стана членка на архитектите в България. Гордея се, че я познавам. Надявам се другата седмица да се похваля, че и аз съм спечелил конкурс. Стискай палци. Трети етаж. Хартиена ракетка се изтреля към звездите.

trees by Alex Ostrowski who likes to say Hello to the people
And here is the rest of it.
ENGLISH

U MAG

u mag
And here is the rest of it.
ENGLISH

Поредица от злополучия

И точно като в детската книжка ми се наредиха доста злополучия на главата. Тъжно, но факт. Носът ми ще ме напуска. Сигурно се питаш- ама как така? Може ли един нос да напусне собственика си? Може разбирасе! Обелил се е по краищата си и се кани да си заминава. Не издържал вече. Не можел повече да търпи миризмите на студентски стол, на кал, на киша, на душгела, който използват всички хора, които съм обичал... Успокоих го поне с това, че душгела свърши и ще купя някой друг вид. Не мисля, че му пука или поне не го показва. Май ще се примиря с тази раздяла...
Поне коремът ми е герой след тези кюфтета и тази лучена салата с лютеница и недобре сварени картофи, които погълнах в стола. Може и да не ти се вярва, но там понякога наистина можеш да уцелиш нещо свежо- различно от гнили ябълки. И все пак, когато е гадно е наистина Г А Д Н О.
Какво да кажат обувките ми? Бяха чисти до преди няколко часа. В момента се чудя бели ли бяха или кафеви... Ама за този проблем имам решение, което утре ще приложа. Вече съм си запазил едни гумени, зелени, работнически ботуши и от утре съм първа кипра с тях! Не ми пука. Току виж и дрехите ми останат чисти, а ако ботушите не стигнат се пъхам във водолазен костюм и с калта е свършено! МУАХАХХАХАА!
Ех, oлекна ми малко след този дяволит смях, но не напълно- пак се сетих за носа. Много ми е мъка, не искам да се разделям с него, няма значение, че е леко извънгабаритен- все пак си е моят нос и си го обичам! Да не съм някой носоубиец като Майкъл Джексън!
Сега сигурно ще си помислиш, че съм напълно полудял и трябва да ме затворят някъде на топло и за дълго. Ами да ти кажа- аз се предадох в лудницата сам и напълно доброволно. Отидох, платих такса за преглед и какво се случи? Както се бях оплакал преди- направо ми написаха бележка, че съм здрав без да ми направят какъвто и да било преглед и ме пуснаха да си ходя на свобода. Абе хорааааа, аз съм луд!... а скоро ще остана даже и без нос ;(

And here is the rest of it.
ENGLISH

The Crazy Circus of the Youth

Ще издигнем високо шатри там, където сърцето ни запрепуска лудо и душата ни запее. Ще пуснем светлините и всичко ще грейне и избухне като нова планета, нова звезда и цяло ново съзвездие. Ние носим усмивки и веселие с нас за да го споделим с теб. По висогоговорители ще разтръбим, че сме пристигнали и ще те задължим да дойдеш и да ни видиш, да дойдеш и да помечтаеш с нас, да дойдеш и да ни усетиш толкова близки до вътрешното ти младо и лудо аз. Ще трепериш от вълнение, но ще се стараеш да го скриеш от детето си, а нашите прожектори ще те оцветяват в палитрата на дъгата. Накрая ще станеш и ще пляскаш толкова толкова силно, и ще ни молиш за още, и ще дойдеш на другия ден да ни търсиш за да си купиш билет и да ни гледаш отново, но нас вече няма да ни има...

С нашия цирк пътува цяла група от млади странници. Странници, които са изоставили живота и миналото си и са се отдали изцяло на изследването и проучването на човешкото у всеки. Те създават образи, градят модели и случки, пресъздават истории. Те шият костюми и обличат с тях фантазиите ти. Рисуват си лицата с древни индиански молитви за щастие, слънце и усмивки.

Циркаджиите ни са окичени с медалите на талантите си и младостта си. Те притежават скрити дарби, които усъвършенстват с всяко следващо представление. Те са нашата магия, те са нашия живец, който крепи цирка и го бута към следващия град, към следващото човешко сърце.

Циркът е събрал млади хора от целия свят, даже и от твоя роден край. Те са млади, но пропъдени от теб и мен. Те са хора с качества, но недооценени или изобщо неоценени от обществото. Тук те са номер едно, тук те са на върха и тук ти ги преоткриваш и се влюбваш в тях- нищо, че до вчера си им се подигравал или потъпквал по един или друг начин. Те са лентяите пред блока и панаирджиите на махалата, те са малките фокусници и магьосници, те са акробати и гадатели, те са травестити и балерини, те са укротители на лъвове и зверове, те са дракони и огнехвъргачи, те са шегаджии и клоуни, те са младост и звезден прах, те са мечтатели и музиканти, те са твоето отражение.

И все пак те са като теб и мен. Имат си лични драми. Оставят не едно и две разбити сърца по пътя, но също така и частица от себе си. Раздават се. Изтощават се. Трудят се и градят своя свят всяка седмица наново и започват всичко от начало. Раждат се и умират с тътена и пушека от гръмналите конфети в началото и в края на всяко представление. Харесва им да се къпят в дъжда от карамфили и рози, които им хвърляш и поднасяш. Харесва им да се оглеждат във възторжените ти очи и да мечтаят наравно с теб. Те са птици без гнездо и са някак обляти в красива тъга, но никога не я показват, защото не свалят маските си, когато са на сцената. Когато са на сцената те изживяват поредното си прераждане и му се отдават изцяло, впускайки се в надпревара с бикове, тигри и гълъби.
Те не го правят заради теб. Те не го правят и заради тях. Те го правят заради самото чувство, което изпитват, докато докосват душата на ахналия човек срещу тях. Правят го, защото са повече от емоционални и чувствителни. Те са твоят стремеж към вечна младост и веселие. Можеш да се надяваш, че сутринта ще ги намериш на същото място, но ще бъдеш жестоко излъган, защото те вече ще са някъде по пътя към нов живот с нова мелодия в главата и с нов аромат в косите, разпилявани от южния вятър...

илюстрация: Alex Ostrowski
снимки: Chen Zhun * Race Willard * Carter Smith * Miles Aldridge * Ben Toms * Steven Meisel * Ruven Afanador * Brett Lloyd * Romain Laurent * Hedi Slimane * Damien Blottiere * Ram Shergill * Eugenio Recuenco * Cecile Bortoletti

And here is the rest of it.
ENGLISH

shine shine shine

photo: Hristina Marinova
place: one sunny terrace in Burgas, 23.11.2008
A lot of smiles, shinning rays and fun. One of the memorable days of the year! :)
Aswad: Shine
And here is the rest of it.
ENGLISH

In love with the devil

Неделя е ден за почивка, ден, в който даже и Господ си почива. Има едно лице, обаче, което точно тогава се пробужда сякаш от зимен сън- дяволът. Та днес дяволът почука на главата ми и влезе вътре през спящата ми уста. Заговори ми с няй- приятния невъзможен глас и ме накра да свърша много много лоши неща. Лоши неща заради, които утре може би ще съжалявам... важното е, че сега ми е гоооооооооооооооот. Обичам го... сега осъзнавам колко заблуден съм бил по отношение на него. Christopher Davis също е бил обладаван явно от дявола- пълен екзорсизъм на хора драги зрители виждаме на трибуната отсреща! А ако се обадите до десет минути и ние успеем да чуем вашите огромни ушати усмивки, САМО СЕГА ще получите чифт парцали за бърсане на прах+ две трети от " Бишкотите на баба".

And here is the rest of it.
ENGLISH