Ни повече, ни по- малко

Събуждам се посред нощ и решавам да замина. Събирам няколко куфара- ни повече, ни по- малко.Обувам си червените панталони, взимам си смелостта и потеглям да те търся.
Просто имам това чувство ни повече, ни по- малко, че ще те открия някъде там...Ще съм докаран и изтупан ни повече, ни по- малко.Ще си взема камерата за да заснема всяка крачка към теб- ни повече, ни по- малко.За да не ме урочасат завистливи помисли, ще си пришия амулети- ни повече, ни по- малко.Знай, че не е проблем за мен за да те открия да премина през планини и реки, и да се намокря до кости- ни повече, ни по- малко...И когато те открия ще започна да пея една единствена прекрасна песен- нашата песен, ни повече, ни по- малко.След това ще падна пред теб на колене и ще те помоля да бъдеш моя любов завинаги, ни повече, ни по- малко.И знам, че ще се съгласиш. Просто имам това чувство, ни повече, ни по- малко.
И знам, че ще се вържа за теб за цял живот, ни повече, ни по- малко.
И знам, че ще те обичам безкрайно много, ни повече, ни по- малко...